автор: apostola

Със убийствените думи
ти ме днес във миг разстреля.
-Мразя ти и тези шуми
да ти бъдат те постеля...

Тъй ми каза ти през зъби
и си тръгна в таз минута.
Сякаш звяр ми се озъби
и ми хвърли бомба в скута.

Сякаш, че небето падна
и земята ме погълна.
А смъртта ми- вече хладна,
във сърцето ми покълна.

Ти си тръгна "неразбрана"
за да търсиш в друг утеха.
В мен остави смъртна рана
под простреляната дреха.