автор: mamasha

Вали навън снегът
и бели магии пак си измисля;
по покриви влажни и мрачни тераси
словата им светли записва,
по клони ги хвърля, по зъзнещи храсти.
Вали... Вали навън...
И в бяло се намята тишината.
Притичват край пейките духчета бели.
Кристални цветя по стъклата
извайва със ледени пръсти бореят,
ту пеещ на глас,
ту свирещ в прозорците тъничко-тънко,
като че с дървена детска пищялка.
Из пътя отвръщат му звънки,
забързани стъпки... Поспират за малко
на моя балкон,
разрошени, гладни, три сиви врабченца
да молят за някоя-друга трошица,
от стара коричка парченце...
Но сянка на гларус прогонва врабците.
А бяло е вън...
И вали...

Winter Waltz