автор: apostola

От раждането до смъртта ти
две сенки вечно те преследват.
Едната- сянка на плътта ти
и друга- сянка на духът ти.
Не се хвали със плътска сянка,
която по земя те следва.
И прав ли си или в седянка
тя плътно все ще те преследва.
Когато светлината гасне,
тогава сянката се скрива.
Макар плътта ти да порасне,
зад лъч е сянката игрива.
Под друга сянка ли застанеш
във трудно и горещо време,
без свойта сянка ще останеш-
тя в чуждата безлична дреме.

Хвали се ти с душевна сянка
и нея хвърляй над земята.
Не се губи в душевна дрямка.
Изграждай си душата свята.
Духът не може да угасне
и облаци над него няма.
Когато той във теб порасне
и сянката ще е голяма.
Във сянката ти тъй духовна
да търсят другите утеха.
Насладата- така върховна,
да бъде вечната им дреха.