автор: Dimi

Виждам го, белязало е листа
с силни чувства в опит да го хванат,
старо недовършено обичане,
дето и на ум не ми е вярвало.
Чакай, аз разбрах, не ни е време,
мястото е грешно и обувките,
дребна съм, а ти си доста едър,
първо тук балонът ни се спука.
После красотата бе проблемът,
може би и умните ни думи,
вечерите, дето се превземахме,
даже и съветите на другите.
Точка, сложих точка на безумието.
Мислех любовта за нежна песен,
а излезе, че й липсват струни,
глас, сърце, живот и още нещо.
Е, добре, преставам да те помня,
този път наистина приключвам,
но да върна времето в часовника
никак не успявам. Ти сполучи ли?