автор: miglena

Планета – Единак въздигам на върха на шестолъчието ... и минорен акорд в перуниково пурпурнолилаво долита от арфата на нейна космическа посестрима, самоврекла се на свобода и пиратстване ... безслънчево ...

Обхождам фантазно вселенските ниви по спиралните им синури. Безстоборността им започва от ъгълчето на втория лъч. Такт равноденствие и от небесните сфери се отронва мажорна роса – първороден плач на третия лъч. Порталът към граала на транса е очертан.

В лебедова премяна Леда обладава Зевс. Наобратното е ... било, сега е така. Защото богинята на живота, любовта и плодородието Жива-Дива-Шива пожела да се въплъти в жена, за да изпита и разбере земните радости, и абдикира. Със заръка, че на трона й може да седне всяка землянка, съумяла да превърне тиква в каляска и да си ушие дреха с корсет от неизпята славеева песен, дантела от ромон на спящо поточе, шлейф от рисуващи пера на розови чайки и наметало от една единствена капчица кръв на жар-птица.

Правилата на транс-въображението се отличават с всевъзможност и волност. Разумът не може да ги контролира. Нито да ги обезмисля. Те имат свой изконен смисъл – да създават и даряват стремежи и копнежи. Да дават сила за прелитане над и отвъд границите на уж недостижимото.
Когато в една от хилядите си ръце Дива-Шива-Жива залюлее своя земна рожба ... а дланта на нежната й ръка се прогори от пламъците на родно огнище ... и пръстите на страстната й ръка галят оросената кожа на нейния любим землянин ... Тронът ще се превърне във въображаем дансинг. На стъпка от мен, от теб, от всяка жена, дръзнала да танцува в транс където и да е из космоса.

П.П. Между останалите три лъча е скътана приказка за мъжкото въображение, но клепките на Ноктис вече се притварят, имай търпение отново да разпери криле ...