автор: _katerina_

Редуваха се пурпурночервени и златисти отблясъци, които маршируваха като войници по небесния път. Екипажът на " Илайза" вече беше на крак и се заемаше със задачите си. Елена бе наета като юнга на кораба и стриктно изпълняваше задълженията си.
Очите й изучаваха всяка част от новия й дом. По палубата отекваха командите на капитана.
- Хей, момче, какво си се замечтал, залавяй се за работа!
Предния ден оплаваха под напора на закачливите ветрове. Капитанът застана до кормчията и опитния му поглед проверяваше платната.
- Опънати платната! Отпусни руля! - той се надвикваше с шума на вълните.
Кормчията обърна кораба по посока на вятъра. Платната от предната мачта започнаха да се издуват и понесоха кораба към новия му курс. Елена се надяваше да разпитва във всяко пристанище с надеждата да открие своя любим.
- Как е момче, свикваш ли? - подкачи я един от моряците.
- Свиквам. При теб как е след толкова години? Все пират ли си бил?
- Дълго време бях на служба на военен кораб. Нагледал съм се на претъпкани каюти, глад, мизерия и ниско заплащане.
- Нима пиратския живот е по-хубав?
- Ние сме хора търсещи приключения. Тук намираме силни усещания и често си играем игрички със смъртта. Но тук има и дисциплина, имаме права и равноправно разпределение на плячката. Избираме живот изпълнен с несигурност и богатства пред топлия уют на дома. Хайде залавяй се за работа. Приказките после!
Елена добре се справяше с ролята на юнга. Подхвана задачите си и потъна назад в двореца, сред балдахиненото легло и кадифените столове, омайните аромати на андалуско кафе и канелени сладки. Сети се за храната на кораба - твърди бисквити, месо от костенурки и бурета с бира. Липсваше й животът на графиня, но още по-болезнено й липсваше нейният любим. Тя го изпрати на сигурна смърт и сега искаше на всяка цена да го намери, ако трябва и накрая на света ще отиде, но да си изкупи греха.
Корабът се полюшваше в своя танц под музиката от стенанието на вятъра. Графиня де ла Барка изпълняваше с голямо усърдие своите задължения, моряците виждаха едно работливо и схватливо момче. Имаше известни умения с шпагата, но покрай морските вълци се научи на ръкопашен бой и оцеляване. Елена дълго плава на " Илайза" , участва заедно с екипажа в много битки. Заради храбростта си стана уважаван пират. На всяко пристанище разпитваше за Капитан Калдерон и за оцелели от битката с Хайредин, но всички поклащаха глава. Надяваше се Давид да е потърсил убежище в някое пиратско свърталище, но следи не откриваше.
Често си спомняше огряната от множество запалени свещи " Аламбра", които разпръскваха сиянието си чак до Сиера Невада. Лакеите, облечени в ливреи от червено кадифе, които заставаха до входната алея и държаха запалени факли в ръцете си, когато пристигаха гостите за пищните балове. Музикантите, които свиреха в балната зала, смеха от тръпчивите вина и възбудата от веселите танци. Ароматът на жасмин, мускус и коне...
Ден след ден морският вятър блъскаше в опънатите платна, както се блъскаше сърцето на Елена в нежната й гръд. Солените пръски на вълните миеха лицето й и се сливаха със сълзите. Живота си бе прекарала в тържества и разкош, но не виждаше света около себе си. Чак сега отвори очи за красотата на тази необятна водна шир. Свободата на морето я караше да забрави миналото и да заобича бъдещето. Много пъти измокрена, премръзнала и изтощена тя зъзнеше между мушами и разкъсани платна, но това не я сломяваше. Любовта й беше по-силна от всичко в този свят. Едва сега осъзнаваше, че когато имаш едно богатсво губиш друго. Бог не ти дава всичко даром. Когато се пребориш за него, тогава осъзнаваш стойността му. Събираше плячката си - злато и скъпоценности, но те не можеха да заменят изумрудените очи на Давид и кристалното му сърце. Всяка вечер наблюдаваше избледняващата светлина на слънцето и потъването му във водното легло, и си спомняше залеза над "Аламбра"...
Сякаш плесници й удряше студения морски вятър, Елена гордо приемаше всеки удар.
- Елена, Елена, събудисе моето момиче! -доктор Петров вече се тревожеше, когато младата жена отвори очи.
- Най- после се върна у дома! Знаеш ли как се притесних !
Елена стана прегърна възрастния лекар и с широка усмивка каза -
- Благодаря Ви докторе, сега знам какво трябва да направя! - целуна като обична дъщеря и напусна кабинета.