 |  Във времето,
когато приятелите са дефицитна стока,
а плъховете и хлебарките ги има в излишък;
когато парите и думите нямат стойност
и подлежат на подмяна;
когато любовта я подаряват само на празник
с жест, като при подаяние;
когато посоките са повече от сто
и всяка от тях завършва със пропаст...
Тогава,
накъде отиваш, Човеко?
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "По Сенкевич" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: По Сенкевич
от apostola на 02.02.2014 @ 10:08:01
(Профил | Изпрати бележка) | Изключително силен и точен въпрос задаваш, Руми!
При този объркан свят "...къде отиваш, Човеко?"
Аз мисля, че този Човеик отива към самоубийство!
Поздравление, Руми.Хубава неделя! |
Re: По Сенкевич
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 12.02.2014 @ 12:06:19
(Профил | Изпрати бележка) | Знам ли, Никола? Накъдето и да е тръгнал, не е на добро!
По-интересно е, че стихът съм го писала, когато бях около 20-годишна. За съжаление не престава да е актуален и днес... |
]
Re: По Сенкевич
от erka (elokolska@abv.bg) на 02.02.2014 @ 10:34:55
(Профил | Изпрати бележка) | :)...към отговора, надявам се...
Привет! :) |
Re: По Сенкевич
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 12.02.2014 @ 12:07:47
(Профил | Изпрати бележка) | Дано, Ерка, дано!
Мисля, че хиляди години е стоял на дневен ред този въпрос и отговор няма да се намери и пред следващите хиляда.
Благодаря ти! |
]
Re: По Сенкевич
от missana на 02.02.2014 @ 11:27:05
(Профил | Изпрати бележка) | Много точно заглавие! А съдържанието на текста под него перифразира Сенкевич, но не за Господ /Quo vadis (Domine)/, а за човека /или за негово Величество Човека/ - Накъде си тръгнало човечество?
Авторката ни дава основните жалони, очертаващи царящата пълна духовна безпътица: "приятелите са дефицитна стока", "плъховете-хора и хлебарките-хора ги има в излишък", "парите и думите са ефимерни, защото подлежат на промяна и следователно са без стойност", "любовта се подарява на празник и то като подаяние, "посоките са много, но все водещи към пропаст". Налице са всички симптоми на едно безнадеждно заболяване на целия човешки род.
Но авторката не изрича набиващият се в очи песимистичен извод за свършека на този род, а плахо оставя отворена спасителна вратичка, валидна в случай на ОСЪЗНАВАНЕ!
Чудесен глобално-актуален текст! Поздравление Руми! : Мисана |
Re: По Сенкевич
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 12.02.2014 @ 12:08:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Младене! Твоите анализи ме радват! |
]
Re: По Сенкевич
от Smehoran (pelikan62@abv.bg) на 02.02.2014 @ 12:03:31
(Профил | Изпрати бележка) | | !!! /Nqmam kirilica, za da napisha komentara si./ |
]
Re: По Сенкевич
от Rodenavlotos на 02.02.2014 @ 13:27:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Предполагам, че за местни национални мащаби, въпросът е просто риторичен. С всичко в текста съм съгласна, без, обаче, да разчитам някой да даде отговор. Поздрави, Руми! Много ми хареса тази творба. |
]
Re: По Сенкевич
от mariq-desislava на 02.02.2014 @ 13:56:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Към самоунищожение, разбира се, но градивно самоунищожение, за да се сътвори нов инакомислещ човек, поне се надявам да е така.:) |
Re: По Сенкевич
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 12.02.2014 @ 12:12:16
(Профил | Изпрати бележка) | Дали, Мари-Дес? Унищожението обикновено не е сътворяващо.
Много се надявам ти, като оптимист да излезеш права, а аз песимиста да се заблуждавам. |
]
Re: По Сенкевич
от miglena на 02.02.2014 @ 14:34:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | Ооо, силно и мъдро и замислящо и ... прокрадва ми се мисълта - всички сме осъдени на смърт, но не всеки е в състояние да го приеме спокойно и като факт ... затова правим какво ли не, за да се самозалъжем ... някои дори успяват да създадат нещо значително ... или поне да се забавляват |
Re: По Сенкевич
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 12.02.2014 @ 12:13:49
(Профил | Изпрати бележка) | Затова какъв е извода: яж, пий и си носи новите дрехи, защото едно утре няма да дойде.
Благодаря за коментара, Мигленче! |
]
Re: По Сенкевич
от IGeorgieva на 02.02.2014 @ 15:49:01
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля си, че човекът винаги е вървял натам. Може би само е забързал крачката.
Поздрави! |
]
Re: По Сенкевич
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 02.02.2014 @ 18:20:51
(Профил | Изпрати бележка) | Такава е истината Руми за съжаление.Но лошото е, че я осъзнаваме и продължаваме по същия начин...
Поздрави! |
Re: По Сенкевич
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 12.02.2014 @ 12:15:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Така е, Кати, споделям и аз! Благодаря ти! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 845
ХуЛитери: 4
Всичко: 849
Онлайн сега:
