автор: Rodenavlotos

Този празен лист ми прилича на раждане.
Аз съм пълна утроба, която сега се напъва,
този стих, като бъдещ живот да изважда.
На живот, който още на прага се спъва.

А е само началото. Още дори не е вдъхнал
глътка въздух, дори не е още изплакал.
А плацентата вече на корена съхне,
уморена от тежкото раждане, дългото чакане...

„Напъни се!”- го лъжа-„Началото само е трудно.
Ще отвориш очи и ще молиш тепърва за вечност.
Ще познаеш смъртта, но ще вярваш във някакво чудо.
Хоризонтът пред теб ще изглежда измамно далече.

После кротко го вземам- в илюзии бели повила.
Трите влъхви ги няма край него и няма наричане.
Само лошата майка, дете-недоносче родила,
но която би искала то да се чувства обичано.