Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 787
ХуЛитери: 4
Всичко: 791

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: Elling
:: pc_indi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзвинявай
раздел: Любовна лирика
автор: bebvragalowski

Извинявай, че ме мразиш!
Че гледам те, когато спиш.
По-лесно е да ме раниш -
трудно е да ме запазиш.

Там, където те целувах
влюбен бриз коси разплита,
милва изгрева и пита
с тъжна нимфа ли пирувах?

Извинявай, че боли ме!
всичко в себе си обричам,
а защото те обичам,
ако искаш... извини ме!


Публикувано от anonimapokrifoff на 01.02.2014 @ 19:23:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   bebvragalowski

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 14:54:08 часа

добави твой текст
"Извинявай" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Извинявай
от yoro на 01.02.2014 @ 23:25:52
(Профил | Изпрати бележка)
Там където вчера те изпратих
все още ти стоиш сама.
Гледаш тъжно парещия залез
през горчивата мъгла.

Спомняш си за всички ласки-
дъжд за сухата земя,
нарисувал акварелни краски
по разпиляната коса...

Не тъгувай, че сега ме няма-
в спомена ще ме възобновиш.
Няма всъщност нелечима рана,
ако обичаш и в сърцето си...
простиш!

Не мисля, че моят текст отговаря на критериите за високостойностна литература, но е написан от сърце за пет минути и представлява форма на отговор към литературното произведение над него!
Поздрави!