автор: kristi

Осъдените да станат прах
те поздравяват, Животе!
На кладата са оръжията ни.
На клада, издигната
от светлинни години надежди –
вулкани изригнали,
превзели олтара на Слънцето.

Свещеният страх от могилките –
метафора за безсмъртие –
набъбва в белотата на вишните
и със звън на камбани
обръща хастара на смъртните.

Пейзажът от зли дъждове,
дъждове, прекосили дъгата,
мравуняци, незабравки,
разплакани единаци
и осъмнали птици, за зло ли,
е малък фрагмент –
миг и щрих от митичната Вечност
в ритуалните посвещения…

Осъдените да станат прах
те посвещават, Животе!