автор: Rodenavlotos

Преболедували лятото, търсим покоя на зимата.
Бели са, бели са, бели са нашите нощи.
И под снега може кошери пчелни да има,
стига пчелите във тях да не са емигрирали още.

Стига в сърцата-килийки да има пролуки.
Има ли място, то може и с мед да се пълни.
Стига да могат да чуят гласа на капчука
спящите там под снега на душите ни кълнове.

Има във белите нощи едно заредено огнище
дето стои и очаква една клечка драсната само,
за да се стопли завитата с черга разнищена
тази клошарка-любов свряна в твоето рамо.