автор: Rodenavlotos

Кап-кап, кап-кап! По стъклени пътеки броди,
докато слуша тихия бълбукащ звук,
подобен на космическа мелодия,
изпълнена на перкусион-капчук,

душата ти, спасила лятото.
А в шепичката пръст, побрана в дланите й,
започва да кълни посятото
от пръстите на любовта желание -

да цъфне и да върже плод,
със който в дългата си зима да се храни.
Тя- любовта, която и през Стикс намира брод,
а щастието си със зъби брани,

търпи снега досущ като врабец трошица.
Навежда се над покрива на къщата,
отваря слънчева зеница,
и в локвичка набързо го превръща.

Една висулка- ледена клепсидра
отвън брои последни часове на зимата.
Така във сънищата ти ще идвам,
в един капчук превърната, любими.