автор: glishev

Не съм навършил сто и единайсет години, а публикувах шестстотин осемдесет и първия си коментар!
Посвещавам знаменателния, бих казал дори емблематичния 681-и коментар на вечната памет на владетеля-основател ювиги хан Аспарух, син на Кубрат, син на Ернах, син на Авитохол, син на Небето. Възхитително е, че Глишев (носител на старинно и гордо българско име) достигна в сайта за нова българска своего рода магическата цифра на годината на създаване на нашата държава в коментарите си, с което още веднъж утвърди неразривната връзка между меча и перото по българските земи, а и във виртуалния свят. Нека не забравяме, че на Глишев принадлежат безподобните стихове за "Симеон, от Бога владетел", както и откровението, че е "крехка надежда на мъртви гиганти". В споменатите огнени слова се разкрива не само реалистична и трезва преценка за могъщото перо, но и скромност, подобаваща на един истински син на Отечеството - защо иначе Глишев щеше да се нарече "КРЕХКА надежда"? Пред светлите перспективи, разкривани от перото-знаме на Глишев, поемаме задължението за сто и един топовни салюта при хиляда и тристатния му коментар.

Предвижда се също траур при хиляда триста деветдесет и шестия и народни увеселения при хиляда осемстотин седемдесет и осмия. Разбира се, така набелязаната програма няма да остави на Глишев време да пише и оригинални творби, но той жертвоготовно прави тази жертва в името на Родината и свещената българска книжнина. Уррраааааааааа!!!