автор: wingstofly

Мили танцува, танцува, танцува...
Улиците, вдлъбнати под краката й
отдавна са изгубили блясъка си.
Светът се разпада
по краищата на роклята й,
а тя танцува -
на автобусната спирка,
на опашката за хляб,
пред изгладнелите очи
на служителите на Народната полиция.
Танцува мамбо, танцува самба, танцува ча-ча.
Танцува в такт с ауспусите
на раздрънканите автомобили.
Танцува под ритъма на гласа на Кастро.
Танцува, когато има 2 песо
за ново червило.
Танцува, когато вятъра вие в полумрака
на разядената й от сол и влага къща.
Танцува, когато съседът й подари дъвка.
Танцува, докато свива тютюневи листа във фабриката.
Танцува, докато ръцете й,
загрубели от безнадеждност, прегръщат
всяко помрачено от безизходица мъжко чувство.
Танцува, когато плаче.
Танцува дори, когато
не може да си намери копринени чорапи.
И тази нощ, докато качва децата си
в Сала на надеждата, ще танцува.
Ще се превърне във вълна
и ще се носи в ритъма на тъжна румба.

Да танцува е единственото,
което Мили знае как да прави...