автор: apostola

Имат къща със подкова
закована на врата.
В нея със надежда нова
чакат хубави лета.
Чакат щастие и слава,
чакат обич и любов.
И от божия забрава
пази тя живота нов.
В къщата да има сговор-
всичко до е по маслО.
И със песни, и със говор
да летят и на крило.
Всяка крачка да е златна.
Всяка стъпка да е зов.
Обичтта да е стократна
под небесния покров.
И във къщата дечица
да живеят те без страх.
Върху вдигната ръчица
да се сипе звезден прах.
Тя ги пази от пожари,
тя ги пази от развод.
Господ всичките ги жали
и ги храни с божи плод.