автор: apostola

Всеки звук от нежност в тебе да отеква.
Всеки глас любовен в теб да не пресеква.
Всеки топъл полъх в тебе да се спира.
Всеки куцаш даже в теб да се подпира.
Всяка чужда болка в тебе да угасва.
Всяка права стъпка с твойта да си пасва.
Всяка чужда радост тя да става твоя.
Вместо шум подтискащ, в теб да е покоя.

Всяка дума тиха отзвук да получи.
Всяка тръпка нова с тебе да се случи.
Всяка чужда рана в тебе да зараства.
Всеки поглед искрен в тебе да пораства.

Ти да се превърнеш в извора лечебен
и да се издигнеш до олтар потребен.
И за всеки земен ти да си отдушник,
а на Господ горе-земния послушник.