автор: severianin

Вятърът разчесва с криви пръсти
люспестото тяло на небето,
утрин е, но слънцето не свети,
спотаено зад мъглите гъсти.
Само селските петли се силят
дрезгаво да будят полуздрача,
като стари сбръчкани клепачи
виснат горе спящите могили.

Уморен, обезверен, отруден,
за минута седнал да почине
и задрямал сред мъглите сини,
тоя свят не иска да се буди.
Тоя свят не вярва на петлите –
утрото навярно е далече;
някъде зад хоризонта млечен
хладно неумито слънце скита.

Утрото ще трябва да почака!
Тишината, лепкава и гъста,
гали моя свят с прозрачни пръсти...

...И петлите млъкват в полумрака.