автор: apostola

Една светулка в лятна нощ ме води.
Една светулка в пътя ме зове.
И в мене никнат хиляди разводи
със мойте някогашни богове.
На всяка крачка с тях се аз развеждам
и ще остана със единствен Бог.
След таз светулка в тъмно се повеждам-
едничка съвест и съдията строг.

Единстевн Бог остана мойта съвест
и тя е днеска моят страшен съд.
Че в тоз животец четвъртит и ръбест,
отдавна тя е най-добрият път.

Със чиста съвест- чиста е душата.
Със мисъл чиста е и моят сън.
На точно място идват си нещата
и радвам се на слънцето навън.