Сюрреалистична ще е любовта, нали,
в душа, която е приживе остаряла,
макар че аз не съм Галá, а ти Дали,
а в паметта ни всичко прегоряло е...
Ако изсъхва бавно времето във нас,
простряно на перваза на годините,
а ние с тебе не живеем в Монпарнас
и паркът Монсури не е градината,
в която някой ден ще срещна теб,
ще срещнеш мен и всичко ще си спомним,
по начина, по който ще потрепнат
стрелките на сърцата ни бездомни.
По начина по който ще ми хванеш
ръцете и ще им помилваш пръстите...
А линиите на обърнатите длани
във края си ще преминават в кръстове.
____________________________
*Персистенция на паметта- прочута картина на Салвадор Дали