Сред пръстена от рози
пак оставаш -
око на чакрата естествена.
Енергия през тебе преминава
и звук "аум" от минала вселена.
Дали ще си припомниш
световете,
в които бродеше
със тъмно расо,
неземен скитнико,
пренесъл аза си
през пепелта
на звездните пустини...?
Присъдата си доживотна
излежаваш
във земния затвор-оазис.
Дано узнаеш имената си
изтрили се
на звездната ти карта.
...Шумят вълните мимолетно,
но вечна ще остане тишината...
В една консерва
с надпис "вечност"
си запечатал
сгъната душата.