Когато приказните летящи ръце на Усмивка се сбогуват с отминали странствания и се стягат за нови пътешествия, плетат от бело-червени мартенски ширити висящи стълби и люлеещи се релси между времеизмеренията ...
... Зъберите на тюлено-синьобелите зимни бездни се покриват с любопитни кокичета, кокетни минзухари, облачета от теменужки ... и се превръщат в градини на Лада и Ерос ... В тях не е позволено да влизат лишените от усет за красотата на сърдечните аромати ... Затова пък в един белокрил лабиринт снежинките танцуват с андалузка страст. Тропични хамаци огласяват въздуха над тях с жарки летни трели.
Има алеи, в които Кибела понякога дава разрешение да се разтварят космическите портали и тогава се разиграват фонтани благодат. Неусетно гроздето ферментира в полите на кръшни самодиви ... Белоземия е завързала панделката на една орбита около Извора на Лъчистостта в косите си ...
А за този миг от трепетната незримост ... Белонежността на една Жулиетина душа воално поруменя. Танатос изостави черните лесове и заподскача на въженце от дъга. От пръстите на Ледената принцеса потекоха булчинско-бели дантелени слова ... Морските сълзи зарисуваха с опашки на русалки нови траектории на чайките сред белооблачието в небето.
Негата на неслучилите се спомени залезе за безбрежно дълго зад хоризонта и се приюти в пещерата на Евридика ... Там й е любимото плюшено мече ... Сезоните отвъд Хадес са два – карнавал на плюшените играчки и фестивал на кукери, дракони, снежни човеци ... все духове на пресечната точка между край и начало, които там са сенки на измислиците на Кронос, невластен в селенията на безвременността ...
Белоснежен орел кацна на вълшебния фантозорец на феята Снежи, около която джудетата редяха мозайки от приказки по камините ... да е уютно и топло на чашите с вино, изтегнали се край огъня отрудени от недонапиване на Вселената ... И Усмивка от Белоземия пие с тях, за Твое здраве!