автор: Stanislav

Позволявам си да публикувам цялото стихотворение, защото е кратко:


„Пуловер

автор: Hammill

Ти си ти.
Харесва ми да си ти.
Искам никога да не се превърнеш в тя.
Харесва ми мъха на пуловера ти."


Произведението …. прави впечатление с опита смислово да се противопостави личното местоимение във второ лице единствено число „ти" на личното местоимение в трето лице единствено число от женски род „тя". Поради неясния контекст на творбата, ние не можем със сигурност да определим отношенията между лирическия поет и лирическия обект, за когото се отнасят тези местоимения. Остава ни само да се спрем на мислимите от нас варианти, при които произведението е носител на литературна стойност.
Първо да поясним. При запазване същността на лирическия обект, носител на местоименията „ти" и „тя" - в случая, когато това се отнася за любимата, произведението се оказва безсмислица. И двете лични местоимения обозначават един и същ предмет и не може да се прави някакво разграничение по смисловата им натовареност. Първото е пряко обръщение към събеседника - „ти" и може да се използва, например, при разговор с него. То е лишено от полова принадлежност, когато е извадено на контекста на този контакт и не е известно към какъв събеседник се обръщаме - мъж или жена. Личното местоимение от трето лице единствено число „тя" вече притежава определен род - женски, но в никакъв случай не може да става дума за противопоставяне между това местоимение и личното местоимение във второ лице единствено число „ти". „Тя" можем да употребим, когато говорим за любимия човек (от контекста на творбата може да се предположи, че става дума за подобно отношение) пред друг събеседник - „Тя е моята любима", например. Като това по никакъв начин не ни дистанцира от нея. Можем да кажем, разбира се - „Тя е патка!", но със същия успех и емоционален заряд бихме казали и „Ти си патка!" В тези случаи противопоставянето не може да се приписва на личното местоимение. Смислова натовареност към отчуждение би могла да се постигне с прехода от личното местоимение „ти" към личното местоимение във второ лице множествено число „вие" - като учтива форма на множествено число, което се използва като обръщение към лице, което не ни е познато или не ни е близко. Това е при положение че творбата има за цел да ни насочи към промяна на отношението на лирическия повествовател към лирическия обект. Тогава, при разгледания по-горе случай, заиграването с личните местоимения „ти" - „тя" и опита за противопоставянето им води до безсмислица, от което се губи и литературната стойност на произведението.
Ето и вариантите, при които творбата оцелява.
Първи вариант - травестията. Промяната на рода, на половата принадлежност на лирическия обект. Ако приемем, например, че личното местоимение „ти" обозначава верен, близък приятел, неразделен, към когото лирическият повествовател таи силни чувства, тогава заиграването „ти" - „тя" действа като носител на желанието това приятелство никога да не се промени, да не се прекрачват границите и то да прерасне от мъжка дружба в една плътска любовна връзка.
Подобен смислово е и вторият вариант, който условно можем да обозначим като инициация. Това би бил стремежът на лирическия повествовател да запази дружбата си с едно младо момиче (то - трето лице единствено число, среден род), например, (асоциация може да се търси и с известния стих „Аз искам да те помня все така".) И това приятелство никога да не прекрачи границите на сексуалните желания, да превърне лирическата героиня в „тя", в жената, която вече ще се възприема по друг начин.
В подкрепа на последните два варианта работи смислово глаголът „превръщам", както и емоционалните асоциации, чиито носител е „мъха на пуловера ти" - мъхът - мекотата, младостта, невинността и пуловерът - беззащитността, прикритата голота, топлината на детството.