Паметта е бич,
с който се самонаранявам.
Тя е меката възглавница
на която вечер лягам.
Пристънът и златните ми рибки
които още плават..
Балонът, който ме издига
до рая
и от който падам...
И щом успявам
да мина пътя си назад
да поплача
и да се посмея...
Ще потреперя в пръстите ти,
за да се намеря.
Ани Николова