автор: oziris

Любов забравена, изтляла,
дойде при мене тази вечер,
и балната си рокля бяла
тя бавно, нежно разсъблече.

Целуна ме със устни бледи,
докосна ме с ръка ефирна...
Посред поля от слънчогледи
отдаваше ми се безспирно.

Заспахме двама уморени
когато слънцето прогледна
сред треви уханни и зелени
след срещата, уви, последна.