автор: tanyaivanova

Когато влизам в твойто тяло,
се раждат хиляди слънца.
Очите ти са огледало,
оглеждат моите лица.

Когато лекичко подухва
дъхът ми в синия елмаз.
Небето сякаш гневно рухва
обзето в яростен екстаз.

Отец на всичко що живее,
аз съм безжалостен палач,
В природата творецът сее
Аз грея от зори до здрач.