ХуЛите » произведение "Кошмар"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 811

ХуЛитери: 4

Всичко: 815

Онлайн сега:
:: pinkmousy

:: Marisiema
:: LeoBedrosian

:: ivliter

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Кошмар

автор: Rodenavlotos

Сънувам птиците на бряг без пясък,
птици без клюнове, с очи-въпроси.
Зловещ е този звук на тишина без крясък,
а вятърът тревогата като присъда носи.

Небето, натежало от вина се е снижило
и хоризонта си да различа не мога.
Въпросите- рояк оси, забиват жило,
но от кого да търся отговорите, за Бога!

А те са хиляди и търсят, като тези птици
това, което им принадлежи и е отнето -
това, което се полага на пернати жрици
и питат- кой им присвои небето?

Небето, дето е като пришита кръпка,
небе, с оловно-сиво заменило синьото.
Поглеждам, не във пясъка оставям стъпките,
а по телата на изхвърлени делфини.

Публикувано от anonimapokrifoff на 27.01.2014 @ 08:49:35

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
Rodenavlotos

Средна оценка: 5
Оценки: 4

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

19.04.2024 год. / 07:43:37 часа

добави твой текст

"Кошмар" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кошмар
от IGeorgieva на 27.01.2014 @ 10:45:26
(Профил | Изпрати бележка)

Въпроси без отговор.
Четох едно изследване за съня, според което кошмарите ни правят по-силни, т.е. ако ни се случи някаква неприятност, може да е вече дежа вю.
Поздравявам те за тези стихове.

Re: Кошмар
от Rodenavlotos на 27.01.2014 @ 12:40:34
(Профил | Изпрати бележка)

Най-големият ми кошмар, който сънувам и се събуждам с разтуптяно сърце, знаеш ли, какъв е- че оставам без пари, без документи, без средство за комуникация, в непознат огромен град, в чужда държава, не знам адреса, където съм отседнала- нищо. Вървя, вървя и все повече се обърквам. Разбирам, че съм загубила връзката си с моя си свят- напълно и безнадеждно и ме обхваща панически ужас.
Благодаря ти, мила Ирина, за този коментар. Прозвуча ми оптимистично. :))) Поздрави и много вдъхновение!

]

Re: Кошмар
от ANDROID2 на 27.01.2014 @ 13:32:39
(Профил | Изпрати бележка)

Поставяш такива като мен с артрит пред неразрешимата дилема какво да си пожелаят: - повечко мед или недоимък…

Когато вододелът се окаже водоизточник и даже всъщност е източник на обичане, а кошмарът може би е неизтрит остатък от съня … с едната луна… може би ще има от всичко.

Поздрав полезен – с мед!

Re: Кошмар
от Rodenavlotos на 27.01.2014 @ 13:41:41
(Профил | Изпрати бележка)

:))) Благодаря ти, усмихна ме с този коментар. И сега ще се възползвам от възможността да ти кажа, че не е честно да ограничаваш хората да си кажа мнението под последните твои стихове. Много ми харесаха- всички! Особено днешния. И по посланията в него, никак не личи да страдаш от артрит:))) Не е лошо за такива случаи да си хапваш по някоя лъжичка мед.
Усмивки и много вдъхновение!

]

Re: Кошмар
от ANDROID2 на 28.01.2014 @ 14:44:21
(Профил | Изпрати бележка)

Извинявай, че те връщам в този кошмар ама...
Когато въпросите пристигат в жила, кой знае как и какви ще дойдат отговорите...
Дали е важно всички въпроси да получат отговори?

Поздрав важен!

]

Re: Кошмар
от Rodenavlotos на 28.01.2014 @ 15:05:58
(Профил | Изпрати бележка)

Важно е- всеки въпрос си търси отговора, но явно е по-лесно да се задават въпроси, отколкото да се дават отговори. Поздрави!

]

Re: Кошмар
от apostola на 27.01.2014 @ 13:58:47
(Профил | Изпрати бележка)

Харесах, Светле! Всеки от нас има много въпроси, на които търси отговори. За съжеление, както и ти го казваш, няма кой да ни отго-
вори.Хареса ми прозорливостта ти в края на стихото:
"Поглеждам, не във пясъка оставям следите,
а по телата на изхвърлени делфини." Тока е! Ние цял живот оставяме следите си върху останките на предците си!
Поздрав от мен и хубав ден!

Re: Кошмар
от Rodenavlotos на 27.01.2014 @ 14:00:46
(Профил | Изпрати бележка)

Мъдър си, приятелю, и прозорлив. Благодаря ти за този впечатляващ коментар. Достави ми истинско удоволствие! Поздрави и вдъхновение!

]

Re: Кошмар
от missana на 27.01.2014 @ 14:09:35
(Профил | Изпрати бележка)

Силно песимистичен текст, нехарактерен, в този си вид, за Родена в лотос. Но същевременно силно импониращ ми. Този безнадежден песимизъм винаги ми припомня мисълта: "Най-тъмно е преди разсъмване". Зловещите птици с очи-въпроси, но без клюнове /силна метафора/, небето натежало от вина и угризения, тревогата-присъда довявана от вятъра, въпросите - рояк оси и липсата на отговори. Небето с оловносиво заменило синьото, като пришита кръпка. Всичко това говори за печална песимистична равносметка на авторката. Но тази нейна равносметка до голяма степен е и равносметка на всеки един от нас и затова звучи извеждащо и обобщаващо. Това е равносметката на целия ни народ, прокълнат, живеещ по повелята на една клика, за който от Ботевите времена няма промяна и чието колективно нещастие рефлектира покомпонентно.

Поздравление, Светла! Много силен и вълнуващ текст си написала! : Мисана

Re: Кошмар
от Rodenavlotos на 27.01.2014 @ 15:36:03
(Профил | Изпрати бележка)

Това, че съм по природа човек оптимист и силно вярващ в победата на Доброто над Злото, не значи, че нямам сетива за реалността, особено за случващото се в нашата страна. Но съм склонна да пиша по-скоро светли и оптимистични стихове, защото черните краски и без друго си ги имаме в излишък. Кому е нужно да се налива още черна боя. В живота ни има много повече от 27-те нюанса черно на Ван Гог.
Но понякога, за да не бъда обвинявана, че пиша само любовни стихове, докато държавата се тресе, разпада и има по-скоро нужда от мечове, ми се иска да покажа, че се вълнувам истински от съдбините на народа ни. Може би този сън е олицетворение на едни такива мисли и вълнения.
Благодаря ти, приятелю, за сериозният и задълбочен анализ. Поздрави и пожелание за спокойна и вдъхновена вечер.

]

Re: Кошмар
от missana на 27.01.2014 @ 15:52:19
(Профил | Изпрати бележка)

И аз още един път ти благодаря, Светла, за този хубав текст, който се радвам, че прочетох, както, надявам се, се радват и останалите ти читатели!

]

Re: Кошмар
от Rodenavlotos на 27.01.2014 @ 16:21:53
(Профил | Изпрати бележка)

Аз се радвам, че ти го прочете, защото си ми приятел, а за останалите- винаги добре дошли са. :)))

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а