автор: apostola

Каквато зима е навънка,
такава зима е във мен.
Ледът сковава ме и дрънка-
отвсякъде съм остъклен.

И двойни образите виждам.
Не мога букви да чета.
И с тухли ледени зазиждам
край мене всичко на света.

И всяка ледена висулка
виси, като дамоклев меч.
От север ледената булка
забърква тука зимен скеч.

Невидимата зимна четка
рисува приказни пана.
И по прозорци бяла плетка
се спуска в северна страна.

И бяла тишина попива
в градина, улица и храст.
А в мене тихо май заспива
една неудържима страст.