Годините бавно рисуват лицата ни,
миг подир миг, ден подир ден,
дълбаят неспирно, дълбоко с длетата си
своите фрески в живот уморен.
Отварям албум от години непипан.
Чувства и спомени - в тишина.
Бързо във времето нявга прелитам,
в утрото светло на любовта.
Тук си Венера, кипяща от страст,
в поглед събрала безкрайна вселена.
Няма и помен от скритата власт
на неспирно вървящото, тягостно време.
Колко съм влюбен... Виж тук как личи...
Не можех... Не исках очи да откъсна...
И днес със любов те поглеждам дори,
без да усещам на времето кръста.
Виж тук приветливи морски вълни
слънцето, пясъка - страстни години...
Снимка във хижа, я погледни
вън как вилняла е лютата зима!
Тази не гледай... Фокус тя няма...
Треперещи пръсти държат апарата.
След тежка, безсмислена, истинска драма,
в изблик на ярост, затваряш вратата.