Неговите палачинки.
И моите картофи.
И еднаквите ни пантофи.
И грижите ми, когато е болен.
И грижите му, когато съм тъжна.
И часовникът, който му подарих за Коледа.
И цветята, които ми подарява без повод.
И отвратителната ми пилешка супа.
И вкусният му домашен омлет.
И възторгът ми, когато видя баба и дядо, хванати за ръка.
И страстта му, когато разказва за автомобили.
И тъпите му вицове.
И празните ми приказки.
И всичките малки неща, които създават вечност.
И всичките малки неща, които правят от Аз и Ти…
Ние.