автор: apostola

Утрото посрещам, залеза изпращам...
Между тях аз водя бетка със деня.
Утрото е старта, залезът- финала.
Всичко се повтаря вечер във съня.
Живи са ми дните, леки са нощите...
Между тях светлее жълтата луна.
Слънцето ме грее, стягат ме клещите
и живея само за една жена.

С дните съм отдавна във борба жестока.
Целият живот е зала със тепих.
Залъгът е сладък на цена висока
и от този сблъсък вече се стопих.

Бягам от тепиха, залата напускам
и намирам сянка в женското сърце.
Лягам до прозорец, щората си пускам-
искам да ме галят женските ръце.

Нека да загубя битката със дните.
Нека да ме бие днеска този ден.
Между утрото и залеза в сланите,
радвам се безбожно на жена до мен!