ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 797
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 798
 Онлайн сега::: Mitko19
 |  Сега, когато всяко „тик” ехти като камбанен звън
на Нот-р-Дам или на църквата отсреща...
И всяко „так” ме бута нежно в лекия ми сън
и знам, че иска да ми каже нещо...
Превърнах ли се вече във брояч на часове
и в кой, и в кой повратен миг това се случи?
Кога започнах да дочувам гласове
на хора, зад отвъдната стена заключени?
Кой вододел на времето по пътя прекосих,
без да усетя, че смених наклоните?
Дори не осъзнах, как стана тихо-тихо
и никой, никой повече не ме догони.
Не ме гнети настъпилата тишина,
а тези „тик” и „так”, които я смущават.
От тях се носи мирис на вина,
че недостатъчно се посвещавам
на тези, стъкнали за мен огнище,
със тролове, от пламъка надничащи.
Та аз отдавна вече знаех - няма нищо
на този свят по-важно от обичане.
Публикувано от viatarna на 26.01.2014 @ 01:05:53
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Вододел" | Вход | 5 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вододел
от missana на 26.01.2014 @ 02:10:15
(Профил | Изпрати бележка) | Ужасът от обрулващото ни време е като дърво, което ще остане голо сред ужаса на ветровете. Това чувство на тик-такащото отброяване, хипнотично внедряващо се в съзнанието на фона на една оредяваща тишина действа потискащо. Всичко се изплъзва като в последно броене. И тук на дневен ред застава въпросът, какво ще остане от нас. Раздаваме ли се и посвещаваме ли се на онези, които обичаме, както би следвало, за да бъдем щастливи, заедно с тях. Тази проста като аксиома истина я знае всеки от нас, но я пренебрегва до последно.
Затова Родена в лотос завършва със своебразно риторично възклицание стихотворението си:
"Та аз отдавна вече знаех - няма нищо на този свят по-важно от обичане."
Цялостен и поетично осъществен до максималност текст, за който поздравявам авторката! : Мисана |
Re: Вододел
от Rodenavlotos на 26.01.2014 @ 07:48:00
(Профил | Изпрати бележка) | Аз не знам защо е цялата човешка суетня, високи залози, нестихваща надпревара за власт, пари, слава, когато всеки един, дълбоко в себе си, е петимен за обич. И ако няма кой да му я даде, той е нещастен, въпреки имането на всичко останало. Е, ако можеше да е налице и едното, и другото, може би щеше да е най-добрият вариант, но обикновено не е така. Едното винаги се получава за сметка на другото. А любовта е единственото нещо на този свят, което с пари не можеш да купиш. Само че тази проста, като аксиома, както ти казваш, истина, се стоварва пред очите ни с безпощадна яснота, на един доста късен етап от живота ни.
Това, общо взето е посланието на този текст, но ти го разгада без проблем, разбира се, за което ти благодаря. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Вододел
от missana на 26.01.2014 @ 08:15:13
(Профил | Изпрати бележка) | Така е Светла. Права си, разбира се. По този въпрос и в Еклесиаст е казано: "И всичко е суета и гонене на вятър. И няма нищо ново под слънцето...И който трупа знания, трупа печал...", а апостол Павел в знаменито свое послание казва: " Ако любов нямам - нищо не съм!"
Много ти е хубав и поучителен текстът.
Хубава неделя от мен! |
]
]
Re: Вододел
от Drugiyat на 26.01.2014 @ 09:35:38
(Профил | Изпрати бележка) | Ще коментирам текта ти с един цитат, който преписват на Уинстън Чърчил - Преживяваме с това, което получаваме, но живеем с това, което даваме.
А ти даваш обичта на твоите стихове.
Поздрави: Другият |
Re: Вододел
от Rodenavlotos на 26.01.2014 @ 12:01:32
(Профил | Изпрати бележка) | Сега сериозно ме замисли, приятелю, с този цитат. Приемам го като завоалиран упрек към мен, защото, ако давам, наистина, обичта си на стиховете- /а те са все пак нещо неодушевено/, значи ощетявам, за сметка на тях онези хора, които ме обичат. Как мислиш?
Благодаря ти за този коментар. Поздрави и вдъхновение! |
]
Re: Вододел
от Drugiyat на 26.01.2014 @ 16:36:24
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей приятелко,
В коментара ми няма никакъв упрек, а само възхищение.
Както разбирам, не съм се изразил съвсем точно. Би трябвало да пиша в първия коментар - А ти даваш на другите обичта на твоите стихове. Тъй като считам, че когато ти даряваш на другите своите стихове, то ти им даряваш и своята обич.
Предполагам, че и в реалния живот ти предпочиташ да даваш на другите, за да живееш истински.
Другият |
]
Re: Вододел
от Rodenavlotos на 26.01.2014 @ 17:31:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Това, какво мисля аз за себе си, приятелю, няма всъщност значение. Важното е хората какво мислят за мен. Аз също като теб разсъждавам- всъщност се надявам, че в стиховете си давам своята обич на хората, защото наистина ги обичам, но дали тях това ги удовлетворява, не знам. Дано не се разминаваме и да не се чувстват ощетени. Благодаря ти за това уточнение, и за това, че ме накара да се замисля. Нали знаеш приказката- че Пътят към Ада е застлан винаги с добри намерения. :))) Поздрави и красива вечер! |
]
Re: Вододел
от IGeorgieva на 26.01.2014 @ 15:47:37
(Профил | Изпрати бележка) | И аз мисля като теб - най-важната ни потребност е близостта на друго човешко същество.
Поздрави и усмивки в студения ден!
|
Re: Вододел
от Rodenavlotos на 26.01.2014 @ 16:27:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Ирина! Всеки си има приоритети в живота. Какво лошо има в това, нашите с теб да са такива, нали:))) Радвам се, че срещам съпричастие! Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Вододел
от angar на 26.01.2014 @ 19:25:56
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много ми харесва! Особено това тик-такане, много е силно и вярно!
Но от коментарите не съм съгласен с това, че не е важно какво мислим за себе си, а какво мислят другите за нас. Обратно - най-важно е какво мислим ние за себе си, а какво мислят и как ни оценяват другите си е техен проблем.
Не е вярно и че само любовта не се купува с пари. И любовта се купува. Дори, така поне твърдят монарсите и олигарсите, и всяка съвест може да бъде купена за определена цена. И това се вижда и при магистратите, и при депутатите.
Да, наистина едно от нещата, които не се купуват, е споделената любов; но тя рядко е нужна, минава се и без нея.
Стихотворението е много хубаво, издържано във всяко отношение. Не ми харесва само последният куплет. Не само защото поантата му - че на този свят няма нищо по-важно от обичане е банално; повтарят го всички и на всяка крачка. Но и защото не е вярно. Вярно е то само за нищите духом.
Какво казва Ботев: "Забрави това време, га плачех/ за поглед твой и за въздишка./ Роб бях тогаз, вериги влачех ..."
Или какво казва Вапцаров: "Да, вярно, мъничкият свет/ на нашата любов е тесен,/ затуй със поглед, впит напред,/ ти пиша толкоз кратка песен".
За тези поети явно обичането не е било най-важното в живота.
Но по изпълнението. Мисля, че от редовете:
"От тях се носи мирис на вина
че недостатъчно се посвещавам
на тези, стъкнали за мен огнище,
със тролове, от пламъка надничащи ..."
последният ред е излишен. И то не само защото е ненужен, може си и без него, но защото е неясен. Стъкнали са ти огнище, и в това огнище може да гори каквото и да е; това, че в това огнище любимите ти хора изгарят злонамерени към тебе чудовища (тролове) усложнява.
И в реда "без да усетя, че смених наклоните" по-вярно ми се струва
"без да усетя, че смених НАКЛОНА", да бъде в единствено число. Нали ти си вървяла по един наклон - нагоре, и го сменяш с друг - надолу.
Но тези ми умувания съвсем не изменят общата ми оценка за стихотворението. И за идеята, и за изпълнението. Звучи чудесно!
|
Re: Вододел
от Rodenavlotos на 26.01.2014 @ 19:41:03
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, приятелю, че прочете и така емоционално коментира. Аз, разбира се, приемам критиките и не се обиждам от такива, защото критиката е градивно нещо. Само суперлативи не ни вършат работа, ако искаме да вървим нагоре. Някои неща от критиката бих могла, не толкова да оспоря, колкото да обясня. За троловете, например. Не съм имала предвид чудовища, а приказни герои. Любимите хора не изгарят никого в огъня на огнището, той пращи много весело и уютно и ти разказва приказки. Идеята е да внуша усещане за домашен уют. Явно при теб не съм успяла. Колкото до упрека, че отдавам приоритет на чувствата, а не се посвещавам на обществото, какво да кажа. Всеки не може да бъде герой. И нямам претенции да съм такава. Политиката не ме интересува. Човек може да бъде почтен и да е полезен на обществото не само като борец. Според мен това са големи думи и малко изхвърляне. Ако всеки от нас се отнася към себеподобните си с необходимото уважение и спазва чисто човешките принципи и морал- мисля, че България щеше да е едно добро място за живеене. Няма да е нужна никаква борба за това. А самият факт, че все още, въпреки че съм пенсионерка, работя, означава, че моят обществено-полезен труд храни доста българи, които в момента си стоят в къщи и говорят големи приказки.
Но това е друга тема. Просто ти отговарям на твоите коментари.
И накрая, ще оспоря твърдението, че любовта се купува с пари. Явно имаме различни представи за любовта. Най-вероятно ти смяташ, че любовта, това секс. Той наистина се купува доста успешно. Но да събудиш с пари у някого истински силни чувства- много се съмнявам, че има такъв случай.
Поздрави и красива вечер! |
]
Re: Вододел
от mariniki на 30.01.2014 @ 20:28:10
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | много ми е близък до сърцето този прекрасен стих...
само дето, не мога да го изкажа като теб..
истинска поезия, мила Светле... |
Re: Вододел
от Rodenavlotos на 31.01.2014 @ 08:19:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, мила Маги! Разбира се, че ще го кажеш не по-малко красиво- цялата ти поезия говори за това. По твоя си начин. А аз го правя по моя. Важното е да хваща:))) Прегръдки! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
