автор: apostola

Синьото небе е в пролетта на дните.
Дните в пролетта са синьото небе.
Зимните полета са във планините.
С шепи топлината слънцето гребе.

Есените лягат долу край реката.
МОстове се гушат в цветната дъга.
Вечер зеленчука грее във лехата,
а в река бълбука есенна тъга.

Лятото се вихри в пътищата прашни.
Жънато стърнище в пламъци гори.
Жегите, комай от огъня по-страшни,
почват вече и от ранните зори.

Тъй дори със простичко око се вижда
как сезоните се сбират във едно.
Даже знам, че Господ горе ни завижда
и за мириса от прясното сено.