След лятото остана само сън,
самотен остров сред морето бурно,
откъснат лист, отсечен пън
и липсващ дом, във който да се върна.
След двама ни, съм само аз
и цяла съм си скитаща планета.
Без думите ни, казани без глас,
е тиква вече нашата карета.
Изгубихме се, може би така
спасихме любовта голяма
и тя не се превърна в рутина.
За мен все пак утеха няма...
Няма.