автор: apostola

Когато болката утихне
и се изправиш на крака;
когато слънце се усмихне
и тръгне с тебе под ръка;

когато утро те завари
с отворени за ден очи;
когато радост се стовари
и във душата ти лъчи;

когато път ти се отвори
и тръгнеш рано призори;
когато мравка път ти стори
и светъл лъч те озари;

когато малкото детенце
към теб протегне две ръце;
когато цъфнало цветенце
поклон ти прави от сърце;

когато птици окрилени
във кръг над тебе полетят;
когато хора вдъхновени
за тебе бъдеще плетат,

тогава значи си пораснал
и ти си станал съвършен.
И всяка суета надраснал,
ти си на Господ приравнен.