автор: Shrike

до Й.

В прошката ли е спасението или в любовта? В истината. Коя истина? Как откриваме истината? Втренчване в себе си, къде ли е невидимото разковниче... в страховете ни, в провалите, в грешките, в надмогването...
Нощите са тежки с незададени въпроси, с висящи отговори като черни сочни гроздове набъбнали със сладка мъдрост. И очите ни затворени и слепи до нажежено бяло. Кой ли ще ти слуша обяснения сред болка и обида, кой ли ще те търси и обича, след като си го проклинал... Да се кълна, че от любов съм мразила какъв е смисълът. Да се кълна, че те обичам щом твоята любов лежи под пепелта погребана, ще прозвучи като ненужно разкаяние. А искам да целуваш медните ми устни. И да прогледнем заедно. Да стигнем там, отвъд дъгата, където зелените отблясъци рисуват северни сияния. Очите ни са слепи. От самота. И любовта - единствено разпятие прегръщаме със сетните си помисли. Утрото е тъй безбожно упорито, не носи прошка, кънти в душата ми с последната надежда.

"The Pianist" hero W. Szpilman plays Chopin Nocturne op. 20