автор: Dimi

Каквото и да кажа ще е малко,
но даже и на йота не успявам.
Светът се сгромолясва сред близалки,
уиски, кока, лед и шоколади.
Но не за него исках да говоря.
Веднъж ти казах, че ми е студено.
Умра ли, никой няма да ми сложи
дори листо от падащата есен.
Дали, защото бях съвсем безлична,
не казах тежка дума - да остане.
Надрасканото в ъгъла на листа
е начин да затворя стари рани.
Но теб това едва ли те касае.
Какво, че любих, мразех и се вричах?
Какво ти дадох или ти предсказах?
Спасих ли те, когато се убиваше?
И точно затова съм вече мъртва,
а думите ми - плява за изгаряне.
Но щом четеш сега, за теб възкръсвам.
Почакай, искам нещо да ти кажа!
Това, което виждаш е измама,
което чуваш тук е нереално,
което чувстваш, то е индикаторът.
Но май го знаеш. Ето – смисъл няма.