автор: apostola

Изпратена си сякаш ти от Бога
нарочно пътя ми да пресечеш.
И развълнвувана, дори с тревога,
"Добре дошъл!" на мен да ми речеш.
Очите ти са изворите сини.
Устата ти е мазана със мед.
Това са само малките причини
да те харесвам аз дори наглед.

А твоят глас- велигденска камбана.
Душата ти е ангелски добра.
От слънчеви лъчи си ти събрана...
Сега сърцето ми това разбра.

От днес нататък тръгваме по пътя,
по който аз отдавна все вървя.
И само с тебе аз ще се запътя
докрая пътя си да извървя!