автор: voda

Сега съм океан от празнота -
ни дума,
нито мисъл,
нито спомен...

Премина като вихър любовта.
Обрули ме -
до лист,
до голи клони.

Напразно са били мечти и пориви.
В безкрайното пространство се изгубиха.
Решиш ли да ме създадеш отново,
не позволявай, Боже,
да се влюбя.