автор: miglena

Разпилявам се като препили слънчево вино житни класове. После грижовните зимни пръсти на Изида ме събират сякаш съм знойна плът от плътта на Озирис. А окото на Хор ми нашепва: прави всичко с обич.

А на мен ми се вие – така, че да разлюлея небесата. Да се разтворят розовите пъпки по плетищата на разчертаното вледенено пространство. Да се разпеят камбанките на сто и осем опрощаващи кокичета ... а греховете ми вероятно са били и повече. Да се превърнат пръстите ми в пеперудени нокти, а дланите ми да ваят сърчица по всяко ъгълче на минивселената ми.

Толкова е миниатюрно около мен ... четири такта безумие, три крачки над бездната напред, два пустинни дъха наляво от оазиса, един пулс ... бездиханно устремен да вединее трите ми сърца.

Пурпурнонебесното е само за Теб. Живата вода на любовта. Зодиакът в кръвта ми. Написаното с дяволски въглени по еритроцитните ми тетрадки. Намигане на хелоуинска тиква. Осанка на маршируващ паун. Ръце на плюшено маймунче. Трепетност на Олимпийски цикъл. Гривна на китката ми от разпилени мъниста обич, сплетени в давидови звезди. И неословесуеми нощи на преливане и сливане на вибриращите ни хилядоточия

Фейски усмихнатото е чаша наполовина преливаща от танц, наполовина изливаща слово. Мяучи от глад за вълшебност. Пръска се на дъговити капчици роса от захвърляне по зидовете на ежедневието. Целува остриетата на разстоянията и се опиянява от рукналите капки амброзия. Тъче на пенелопин стан сигли за късмет. Раздира булото на илюзорностите и с нишките рисува спиралите на желаната съдбовност. Молитвеност пред олтара на радолюбието.
Човешкото е за разпиляване ... Затова го танцувам с орбити на около 33 слънчица и още толкова лунички. С шепота на Хор. В пре-пре-пре-раждания на пролетна Изида. Питка от звездолунни лъчи.