Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 416
ХуЛитери: 1
Всичко: 417

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта"Ефирна" философия
раздел: Есета, пътеписи
автор: ipsidixit

О, Фортуно!
Стереотипи - много. А по средата - тишина. Човешко ли е да се правиш на "човек"?

Когато неволно издобряваме и започнем да критикуваме неправдата с пълно гърло, зад него остава тишината. Посещението на натъртено средна по големина църква може би ни спасява, но ходещите там са лицемери; както и неходещите; а най-вече - мислещите. Но и немислещите не са света вода ненапита; общо взето - да правим каквото намерим за неизвестно! Така стереотипът се огражда като драгалевско имение с две всеобхватни и вечно растящи видеокамери, които самоубилият се поет преждевременно беше окачествил за "душа"; никой не може да схване какво става вътре, а и не иска и да знае с добри намерения. И така - там се възцарява тишина, с която се гордеем, че ни е направила това което сме - някои благочестиви биха го нарекли недъг, ако можеха да говорят.

Издобряването може да се разграничи на няколко етапа, в зависимост от степента на индивидуалност у индивида и неговата вяра в по-високата степен. Първо - мисля. Добре, и аз. Но аз мисля по-различно (второ). Трето - значи и аз. Вирусът идва преди клетката, както и философията - преди точните науки (четвърто), от което следва, че ние, мислите ни, сме рожби на паразитните ни родители, както и техни жертви. Хубу (пето).

Синонимността на "добро", като "неправещо зло" и "добро", като "опитващо се", е доста погрешно схващана, но винаги в рамките на допустимото, поне от разбирането за навънка-пред-разбиране или вътре-инстанция. От друга страна, неразбирането е плод на разликите и по никакъв начин не би трябвало да бъде санкционирано, а по-скоро поощрявано, защото в него се крие светлото бъдеще на тъмното... пиво... за очите, нивга невидели симетрия, поради представата им за такава и безочливо избягващи я.

Излъчват добро доста силничко, но за жалост нямат достатъчно маса, за да се получи нещо по-ядрено от обичайното, ала отново са оправдани, защото духчето от бутилката джин беше издухало там някакви мрачни помисли преди половин век, та се е наложило да се запълва празнината в съзнанието с лек и ефирен въздух, макар и неофициално - мръсничък.

Всяка глътка носи щастие - пием ли пием; уха, чист воздух планиски; вече сме издобряли напълно и само лошуту е в състояние да ни скапе настроението, само че по-често от обикновено; уха, мелим ли мелим, без точка, но със запетаи макар без една; оле, че съм различен, оле, но се уважавам, защото е човешко, все пак... човещинка... която ме прави като другите. И като те не ме разбират - идва тишина, от която хич не разбирам... Мене ми дай да викам! Чу ли, о, Фортуно, неблагосклонна, като че изпъплила изпод... перото на Орф, защото е бил старомоден в изобретенията за драскане, не за друго?!? Абе и ти си на мойто дередже, защото чувам само тишина в отговора ти!

Какво друго ни остава, освен да се разкрепостим, да признаем видеокамерите за душа и да се гръмнем? Ами - да покажем какво можем с доброта и оптимизъм, и идеализъм, и реализъм, и критицизъм, и шизофренизъм, и най-вече, ама най-вече: с вече. Наопаки да си дерзаем, защото лошото е хубаво, хубавото - лошо, обичаме ближния, най-вече - блажния, затуй не сме съгласни с никоя дума за и против него, ама така е, защото и нас ни уважават. Затова ПЛУВАМЕ! Плувай и ти с нас, о, Фортуно, защото сме пичове по рождение и звездите ти са нашите деди! Който ни мрази - крал Артур да го... пази! Бъзик, бе, ама се хвана! Нааааа!!!

Ама все ще да е на добро - поне не вреди, а и да вредеше - ефирно и рентабилно е, както всеки натъртено среден бизнес под повърхността на лицемерната толерантност към набучените на пиадестал различия в мисленето!


Публикувано от railleuse на 19.11.2004 @ 12:33:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   ipsidixit

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.06.2021 год. / 02:04:48 часа

добави твой текст
""Ефирна" философия" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: “Ефирна” философия
от sradev (sradev@wp.pl) на 19.11.2004 @ 14:31:11
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
mnogo eфирно натъртено


Re: “Ефирна” философия
от ipsidixit на 19.11.2004 @ 14:49:23
(Профил | Изпрати бележка)
средно-право в целта, Радев!

]


Re:
от Ufff на 27.04.2007 @ 14:16:49
(Профил | Изпрати бележка)
Хе-хе!Как съм изтървала това!