Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 2
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 440
ХуЛитери: 10
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: rady
:: dmadzharova
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: Markoni55
:: zika
:: malovo3
:: pinkmousy
:: DYDOGROZ

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСкрижалите
раздел: Хумор и сатира
автор: kasiana

         Дядо Еленко, на когото съм кръстен и когото всички зовяха Вещера, се спомина. И ми завеща Скрижалите – гадателски книги, които бе наследил от своя дядо.
         Жена ми Стела, като ги видя, реши че трябва да ги изуча и да стана Вещер, щото според нея, от Социалното скоро нямало да ми предложат работа, въпреки магистърската ми диплома.  
         Имах си аз службица, ама като дойде новото правителство, подкара всичко по шуро-баджанашки. И нали съм ничий, първо мен съкратиха, а на мястото ми назначиха един бичеглав нехранимайко, племенник на новия областен управител. Върви като слон и грухти като шопар. Описах го на Стела, а тя ме сряза: „Може и да грухти, но властта му се кланя. А ти вместо да се вайкаш, да беше прочел книгите на дядо си! Ама нè – бабини деветини били. Бабини деветини са безплатните психо терапии, дето правиш на бабичките, чиито пенсии свършват още преди да са ги помирисали.”
         – Какво да ги правя? Едва свързват двата края. – оправдавам се аз. „Че ние да не сме цъфнали? Изпусталяхме като индийски крави.” – измърмори Стела и влезе вкъщи, но скоро се върна със Скрижалите на дядо и ги навря под носа ми: „Ето, чети и се хващай за работа! ” Опърничава жена! Няма как - лягам в хамака и се зачитам в дядовите книги. Според тях в корените на всяко дърво е вселен Духът на велик човек. И мога да го извикам с магически думи. Ми то било лесно! Медитирам и моля енергиите на Вселената да ми съдействат за среща с избраните от мен Духове. Изведнъж нещо ме изхвърля нагоре. Изтръпвам! Астралното ми тяло виси в Космоса, а до физическото се точи сребърна нишка. Изпадам в еуфория. Щè ми се хубавото Фифи от махлата да е до мен…При тази мисъл мъжествеността ми се събужда и аз си представям как дзънкам Фифините камбанарийки…Но едно огромно Око се вторачва в мен с укор.
         – Господи, Ти ли си? Прости, че наруших десетата ти заповед. – мълвя виновно аз…Окото ме гледа с укор и мълчи. Долу в двора дрянът се прескунди, стъпи на клоните си, а в корените му, вирнати нагоре, се очерта силует на глава. Чия ли ще е?!
         – На кан Кубрат, глупако! – дзиндзирикат алените дренки – Не го ли позна?!
         „Да не съм му бил във Фанагорията? – разсъждавам наум – Ама червенките и Кубрат ли прилъгаха!” – ядосвам се аз. А Духът на кана ревна като йерихонска тръба:
         –Никой не ме е прилъгал, мързеливецо! Да не щеш в слива да се вселя?
         От ỳплах едва не пропадам в стратосферата, но Окото ме задържà. Поглеждам пак надолу, а там Духовете на дървесата дебатират ожесточено кое от тях е от рода Дуло, и кое – не е. По едно време старият бряст ядно ги скастри:
         – Стига сте крякали като жаби, българоубийци такива! И ти, що ги слушаш, ювиги? Всичките са византийци, като днешните български политици. Иде ми да им резна кратуните!
         Щом рече кратуни, веднага познах, че е Духът на кан Крум. Ами сега! И аз грехове имам. То Христос ни ги опрощава, ама Крум, ще ли?
         В градината се разшава и крушата. Тя пък защо? Не съм викал Духа ù. Чувам грухтене. Ха, че това е духът на Чочо – ланското прасе на даскала. Що ще при Великите?
         –Я, стига, Еленко! – грухти Чочо – Свинете да не са по-малко човеци от хората?

         Страшен гръм заглуши думите му. Дървесата се смълчаха. В двора на кмета, оттатък реката, купонясват елитни особи.. А отсам грухти Ники – новото прасе на даскала. Огромна водна маса се спуска през дерето към долината. Искам да предупредя купонджиите, но не мога. Физиката ми хърка в хамака, а етерното ми тяло е закачено за Окото. В реката се мятат риби, купонджии и прасето на даскала, което драпа да се покатери върху плуващ в мътилката дънер. Боже, ще се издавят! – мисля угрижен аз.
         – Няма, Еленко, те са устойчиви като хлебарките. – успокоява ме Окото – четвърт век откакто във Виенското колело на властта се въртят все едни и същи българоубийци – ту горе, ту долу, но никога отвън. Гледай как налитат с вилици на хайванчето – живо ще го изядат…Отиде му Коледата на даскала...
         В този миг Стела ме задърпа. Окото мигом спусна астрала ми в тялото. Едва успял да се напъхам обратно в анатомията си, гълча жената, че наруши медитацията ми.
         – Що бързаш? – пита тя – В последната книга на дядо ти пише, че преди да се заемеш с вещерство, трябва да постиш четирсет дена, иначе ще виждаш само кошмари.
         – Че ние пет петилетки все постим, бе жена! – тросвам ù се аз – Какъв по-голям кошмар от тоя – всеки ден червата ми да куркат в тон с Миражите на гладния?
         Ухание на печено прасе и чалга ритми се носят от сараите на кмета. Гладното ми съзнание се замъглява, изпускам Скрижалите на дядо и се струполявам на земята…
          „Нефелен излезе, горкият, – дочувам в унес гласа на Крум Страшни – ама дано другите устискат, докато се преродя… Пък тогава…”


(Разказът е редактиран вариант на "Кунчо Астрала")


Публикувано от aurora на 20.01.2014 @ 15:28:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Влюбени платна
автор: LeoBedrosian
204 четения | оценка 5

показвания 114632
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Скрижалите" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Скрижалите
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 20.01.2014 @ 16:00:54
(Профил | Изпрати бележка)
Искам и аз като даскала - всяка година, прасе!


Re: Скрижалите
от kasiana на 20.01.2014 @ 19:08:32
(Профил | Изпрати бележка)
Дай, Боже, да ти се случи, Лео!:)

Щастлива 2014 година!:)


]


Re: Скрижалите
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 20.01.2014 @ 17:24:01
(Профил | Изпрати бележка)
Как ти хрумнаха подобни дивотии, Каси? И за това си трябва талант. Поздрав, мило момиче! :)))


Re: Скрижалите
от kasiana на 20.01.2014 @ 19:18:20
(Профил | Изпрати бележка)
Ми, не ми хрумна, а през пролетта на 2009 година сънувах цялата тая олелия, с прасето барабар...
Тогава написах разказа "Кунчо Астрала"...
И като гледам, че оттогава досега нищо не се е променило, направих една лека козметика на стария текст и го пуснах...

Благодаря за добрите думи, Руми!:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Скрижалите
от ANG на 20.01.2014 @ 18:09:53
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
Каси, харесах много - без един момент: обобщението за българските политици. Извън това - евала!


Re: Скрижалите
от kasiana на 20.01.2014 @ 19:26:50
(Профил | Изпрати бележка)
Ами, що да не ги щипна с хумор, ANG!:)

Те нас ни скубят, аз да им ставам килимче под краката ли?!

И това се отнася за целия ни преход, че и преди това...

Пък и разказът е написан по действителен сън през пролетта на 2009...

Щом Всевиждащото Око в съня ми е изрекло своите констатации, коя съм аз да му къдря думите?!:)

Каси


]


Re: Скрижалите
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 20.01.2014 @ 20:22:56
(Профил | Изпрати бележка)
„Нефелен излезе, горкият, – дочувам в унес гласа на Крум Страшни – ама дано другите устискат, докато се преродя… ”
дано...


Re: Скрижалите
от kasiana на 21.01.2014 @ 01:19:19
(Профил | Изпрати бележка)
Напипала си същината на проблема, Краси Звездокрил!:)

Благодаря за съпричастието!:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Скрижалите
от Rodenavlotos на 20.01.2014 @ 21:59:30
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, Каси, попиках се от смях! Истинска наслада за ума и душата! Удоволствие беше да прочета и ще чакам с нетърпение следващите! Поздрави и прегръдки!


Re: Скрижалите
от kasiana на 21.01.2014 @ 01:38:41
(Профил | Изпрати бележка)
А, сега де?! Каква я свърших аз с този хумор?!
Как да пратя виртуални памперси и прашки за смяна?!

Благодаря за веселия коментар, Rodenavlotos!:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Скрижалите
от zaltia на 20.01.2014 @ 23:47:12
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжен хумор...а истината е в редовете, и между редовете- дето се вика...
Поздрави Пепи!!!


Re: Скрижалите
от kasiana на 21.01.2014 @ 01:45:04
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, Краси, ама ние, българите, не скланяме глава - когато е най- зле - рипаме и се хващаме на хорото или се надиграваме на ръченица, а и си се надсмиваме над съдбата, че не случихме ни на поробители, ни на освободители, ни на управници...

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Скрижалите
от Narwal на 21.01.2014 @ 13:52:54
(Профил | Изпрати бележка)
Хумористично е, макар, че ме натъжава! Май народът пости не "пет", а близо 30 петилетки, а може би и преди това. Дали пък не е време да се прероди Крум Страшни?! Поздравление, Каси! Прекрасна си!


Re: Скрижалите
от kasiana на 22.01.2014 @ 04:56:21
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Капитане!:)
И мен ме натъжава, затова го написах...

Сърдечни поздрави!:)

Каси

]


Re: Скрижалите
от mariniki на 21.01.2014 @ 17:20:51
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
тъжно ме усмихна, Каси... но пък си заслужава и пощипването..
дано се отворят очите на политиците за справедливостта..
поздрав за теб... от сърце..


Re: Скрижалите
от kasiana на 22.01.2014 @ 05:03:53
(Профил | Изпрати бележка)
Уфффф..., дано, че ми се пише любовна лирика...
Ама душата ми се стяга като ги гледам едни безхаберни от амвона на властта да сеят омраза сред народа...

Сърдечни поздрави, Мариники!:)

Каси

]


Re: Скрижалите
от IGeorgieva на 21.01.2014 @ 22:23:42
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубава сатира! Комбинацията от съвремие, история, митология и астрална проекция, поръсена с хумор и солидна доза ирония, намирам за изключителна. Поздрави!


Re: Скрижалите
от kasiana на 22.01.2014 @ 05:06:53
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за съпричастието и добрите думи!:)

Сърдечни поздрави, IGeorgieva!:)

]


Re: Скрижалите
от kasiana на 22.01.2014 @ 05:06:53
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за съпричастието и добрите думи!:)

Сърдечни поздрави, IGeorgieva!:)

]


Re: Скрижалите
от angar на 22.01.2014 @ 08:25:32
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Ами ти си си готов вещер бе, Еленко!
Тая Силвия какво толкова повече иска?
Пускай обява в нета, слагай табелки със стрелки към къщата ви и почвай.
Екстрасенси, гадателки, ходжи и прочее пред тебе ряпа да ядат.
Не си погубвай таланта!

Много ми хареса, поразяваща, оригинална фантазия.


Re: Скрижалите
от kasiana на 23.01.2014 @ 02:40:32
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Ангар!:)

Да знаеш как ме зарадва с твоя коментар - напълно в хармония с веселия тон на "Скрижалите":)

Сърдечни поздрави:)

Каси

]