автор: apostola

И все така живота ме подмята
от ляво в дясно и напред- назад.
И вече тясна ми е тук земята,
защото не е място за парад.

Надигат се дори страхотни бури.
Прииждат непосилните вълнИ.
И времето спирачките ни тури,
и неприязън в дланите кълнИ.

Надигат се баирите отсреща.
Реките във коритото реват.
Небето и земята правят среща
и за молебен хората зоват.

Напукани са устните от жажда.
В душата ми пустинята гори.
В очите сухи пясъкът се ражда,
а слънцето забравя да зори...