 |  Моят трепет прилича на неканено пале,
все увърта се ласкаво покрай топлите глезени.
Вече само мъглица милостиво го гали
и посреща усмивките закачливо изплезени.
Обичта ми невзрачна като бледа тревичка
те поглежда в зениците и си крадва безвремие.
С твойте стъпки приема безболезнено всичко
и наивно свирука си: "няма страшно, добре ми е!"
Вдишва много дълбоко, позапретва ръкави
и отпива прохладата от следобедно ручейче -
да си спомни за тебе или теб да забрави,
с непризнатите думички от писма неполучени.
Другарува с тъгата - само тя я разбира
и не рови из смислите и не търси мотивите.
Но в сърцето завинаги имаш път избродиран
с нежността от сълзиците. Може би най-красивите...
Публикувано от alfa_c на 16.01.2014 @ 22:35:05
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "само-признание" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: само-признание
от missana на 17.01.2014 @ 00:27:23
(Профил | Изпрати бележка) | Красивите сълзици ще родят рано или късно красиви стихове. Но засега е още рано за това. Все още не му е дошло времето. Това става години след една раздяла. Когато тя бъде видяна в цялата си пълнота от разстояние.
Поздравление за упорството ти да превъплътиш тъгата си в творчески план!
Твой: ММ |
Re: само-признание
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 20.01.2014 @ 12:20:55
(Профил | Изпрати бележка) | Далеч не е упорство. Писането освобождава и пуска навън сенките и саждите, които тъгата успява да снеме.Сълзиците са само изкристализирали излюзии, които са отравяли кръвта ти.
Тук публикувам само част от рисунките, но това не е обвързано с красотата или неприемливостта им, нито някакви времеви условности.
Ако принципно виждаме всичко в пълнотата му, не би съществувало и понятие като раздяла. Но докато сме свързани само със своя собствен цвят, се явяваме граница.
Спокойна седмица~ |
]
Re: само-признание
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 20.01.2014 @ 12:07:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Мерси...Колкото и да си верен на някаква симпатия и да успяваш да се стопиш, в името на нечие щастие, пак си е лично, дори да изглежда благородно. :) Хахах, че аз само в тъгата май мога да възприемам света, само тя дълбае до дъно и те филтрира, може да те отведе до широта и дълбочина. Щастието е линеарно някак, производно на усещането за удовлетвореност, където параметрите са изменчиви и все ще търсиш нещо повече, стоейки в едно и също състояние на непълнота. Докато изхождаш от нея-зависим си. В зависимостта няма щастие. За мен то е възможно, само ако е безпричинно. |
]
Re: само-признание
от mariq-desislava на 18.01.2014 @ 19:48:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, не е на същия хал, като предното - по-милостиво е от него.:) Това, което имаме, никога не ни е достатъчно, все търсим нещо по-голямо, но при теб случаят е друг - ти си щастлива с това, което нямаш.{} |
Re: само-признание
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 20.01.2014 @ 12:00:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Част от думите ти мога да ползвам за мото. :) Колко да е милостиво. Оттегляш се, когато си несъществен и незначим не само сам по себе си, а и за някого.Другото е некрасиво, макар да не може да си забраниш радостта от нечие осезание, независимо от нямането, дори възможно именно поради нямането. И се радваш, на красотата, която другия намира другаде. И ти е пак тревичково-светло, ама свеждаш главица, макар да няма кой да я помилва. :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14216
Онлайн са:
Анонимни: 335
ХуЛитери: 3
Всичко: 338
Онлайн сега:
