автор: dohtora

Отмалял от дългото чакане, брегът изпровождаше залеза,
и денят запъхтял се, въздъхна и тръгна си синьо - червен.
Сладка нощ се завръщаше глезено пуснала стремето алено
на топлия бриз нейде в морето роден.

Укротени вълни милват се в белия пясък.
Отразени целувки им пращат звезди и луна.
Засрамени от допира си, вълните отвръщат им с плясък
и се хвърлят отново с прегръдка да срешнат брега.

В тишината на здрача дочуват се гларуси - ято.
Песента им далечна е, глъхне и нежна ми обич шепти...
И ухае на свеж морски въздух и идващо лято,
двама влюбени пръскат се с морска вода: аз и ти...