автор: shemet

Умре свинята ми щастливъ,
усмихнъта дури...
В муцункътъ с лемон и слива
и препечената кожичка блести!

А беше розофко мъниче,
подгъваше крачка...
Ама са уяде кут дубиче
И оформи се свиня!

И що ли таз елюзия изникна
у рошъвата ми глъва?
Че тъй мумиченце пониква,
а са уформя у жина!

И нема как да я заколиш
И нема празник те такоф...
С тува животно цел живот съ бориш
и немам слоф и немам слоф...

Ши зема тук ено да сипъ,
да са налюлям куту пор!
Че то животу съ разсипъ -
и е зор и мъка и е зор...