 |  Моят кон не прескочи оградата.
А имаше хъс и ярост, и сили...
Но важното беше да не пострадат
лехите с цветята току нацветили.
А имаше полет - тихо го спъна
и в дишане тежко глътна вселени.
Назад синевата беше потънала.
Напред светлината се стече по мене.
И стана копито на мрака. И мръкна.
В очите на гълъби слезе земята.
Оттогава не грива, бесило си мъкна
и вятърът ласо по мене замята.
Не сринах оградата. Ето ме с коня
по сухите ниви се скитам унило.
Остана ми сетния хълм да прогоня.
А, живи, цветята ми палят кандило.
Публикувано от alfa_c на 13.01.2014 @ 20:01:42
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Конят и ездачът" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Конят и ездачът
от missana на 13.01.2014 @ 20:34:09
(Профил | Изпрати бележка) | Текст по-силен и по-оригинален /за мен/ от работите на поета Борис Христов!
"Моят кон не прескочи оградата...А имаше полет - тихо го спъна...
Напред светлината се стече по мене...Назад синевата беше потънала...
И стана копито на мрака. И мръкна. В очите на гълъби слезе земята.
Оттогава не грива, бесило си мъкна и вятърът ласо по мене замята.
Не сринах оградата. Ето ме с коня по сухите ниви се скитам унило.
Остана ми сетния хълм да прогоня. А, живи, цветята ми палят кандило...
А имаше хъс и ярост, и сили...и в дишане тежко глътна вселени..."
Страхотно ОКО на текста! Поздравления, Мея!
Твой: Мисана
|
Re: Конят и ездачът
от Meiia на 13.01.2014 @ 21:13:52
(Профил | Изпрати бележка) | Не смея да се мисля до Б. Христов, но ти благодаря за сравнението!
За мен текстът си е по-скоро личен, отколкото поетичен, но ако съм те докоснала дотолкова, радвам се заради самото написано- поне не е нещо, от което да се тревожа, че съм публикувала.
го превеждам като "гледна точка", която е важна за всеки пишещ, а и четящ, като съ- творец.
И така си творим още много вселени...
Благодаря ти! |
]
Re: Конят и ездачът
от roza1 на 13.01.2014 @ 21:54:59
(Профил | Изпрати бележка) | Спасителката на цветя ми стана симпатична.
Много силна жена!
Мейя, текстът ти е толкова многопластов, че ми е трудно да коментирам.
Хубава вечер!:)
|
Re: Конят и ездачът
от Meiia на 14.01.2014 @ 12:59:41
(Профил | Изпрати бележка) | Mного хубаво го коментира!:)
Тя, моята героиня, е нещо като тези двете от "Цветятя на малката Ида" и "Малката кибритопродавачка" взети заедно, ама... да кажем, че е силна:).
Като направим важните си избори, щем-не щем, после се правим на силни, когато търпим последствията. Важното е душата да знае, че така е истина. |
]
Re: Конят и ездачът
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 14.01.2014 @ 07:06:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Страхотен стих - образен и метафоричен. Много ми хареса. Поздрав за авторката! |
Re: Конят и ездачът
от Meiia на 14.01.2014 @ 13:00:21
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Рум!
Поздарви и на теб най-топли! |
]
Re: Конят и ездачът
от daro на 14.01.2014 @ 09:06:56
(Профил | Изпрати бележка) | дааа, физическите, научните, духовните ниви и възвишения са предназначени за вечните ни скитания, но от нас се иска да опазим лехите на чистотата, за да изживеем съсътворителството с осветени същности
не можем всичко да улавяме...
нега запалим кандило на ласото на самомнението и се вихрим на Огнен кон ;)
|
Re: Конят и ездачът
от Meiia на 14.01.2014 @ 13:09:32
(Профил | Изпрати бележка) | Това е идея - да направя от ласото фитил:).
"не можем всичко да улавяме..." - отдавна съм го осъзнала, но пак си ми е тъжно от това...
А духовните ниви край нямат...Има да скитамее...:),
че и да пазим лехи, да ги садим и прочие труд и повишено внимание:). |
]
Re: Конят и ездачът
от daro на 14.01.2014 @ 14:22:09
(Профил | Изпрати бележка) | "отдавна съм го осъзнала" - хайде сега да го освободиш от паметта, и сърцето ти ще се зарадва на волната езда - в свободното протичането е очарованието, а не в седиментите на резултата :)
с постиженията, нека оставим други да си образуват гъдели ;)
|
]
Re: Конят и ездачът
от Meiia на 14.01.2014 @ 19:31:01
(Профил | Изпрати бележка) | Поносимо, Ради, поносимо...
Усмивка! |
]
Re: Конят и ездачът
от yoro на 14.01.2014 @ 22:14:01
(Профил | Изпрати бележка) | И все пак, мисля че важното е да запазим силата на поривите, сравнително овладяна.
Незасегнати цветя няма как да има, стига последствията да не са прекалено разрушителни. |
Re: Конят и ездачът
от Meiia на 15.01.2014 @ 08:51:18
(Профил | Изпрати бележка) | Точно така, сравнително овладяна - нито прекалено овладяна, нито прекалено волна.
Жертви винаги има, в личен план, във вселенски - може би няма такива:). |
]
Re: Конят и ездачът
от Meiia на 16.01.2014 @ 14:09:51
(Профил | Изпрати бележка) | Най-хубаво..:)
Благодаря ти! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 587
ХуЛитери: 3
Всичко: 590
Онлайн сега:
