Искам да ти подаря небе -
плитко, ала с облаци лилави.
В него свети лодката на Феб,
спира за момент и пак отплава.
Искам да ти подаря море -
южно, но с вълни до Козирога.
В него от любов делфин ще мре,
врязал се в брега до изнемога.
Искам да ти подаря зора -
розова - от тук до памтивека.
С нея бъдеще ще избера,
водещо по тайната пътека
в тази обетована земя -
остров сред безкрайната пустиня,
дето любовта не е сама,
а небето й е къс коприна.