автор: Rodenavlotos

Животът излиза навярно през някаква друга врата.
Със колко ли котви е вкопчен във дъното?
С колко камъка вързан, че пробвах, ала не полетях
в онзи най-тъмен час на разсъмване?

И така изтървах уникалния шанс да съм там,
от където земята прилича на някаква джобна монета,
мимоходом подхвърлена в онзи вселенски фонтан,
който нощем в небето й призрачно свети.

Този навик да ходиш по пътя, а не да летиш,
заприличва на тежка зависимост, дрога. Отърване няма.
А с крилете, в утробата майчина вече излишни,
ти летиш, но в най-бързите сънища само.

И понякога, само понякога, в онзи най-тъмен час
пред разсъмване, между двата си свята заклещен,
слиза някой готов да отвори капана за нас
и премахне най-сетне нелепата грешка.