Снежецът ням е само продължение
на твоето изчезващо присъствие,
щом чувствата изписват с дъх: "Студено е...",
а мислите припомнят трезво - късно е!
Косите ми до кръста са се спуснали
от мъка по дланта ти незабравена.
Усмихнати за други са ти устните.
И всичко мимолетно е - по правило.
Дали е този град с черти намръщени
или е състарен от дълголетие?
Билети не продават за завръщане.
Листенцата надежда са изметени...
Сезонът е такъв - мъглив и вирусен.
Рисковано - напразното ми скитане.
А любовта в зелените ми ириси
набъбва. И потича невъзпитано.