автор: apostola

Годините са, като черни гарги -
долитат и отлитат без компромис.
Отнасят нещичко от нас на тарги
и ни лишават - знаем - от прополис.

А ние от възторг опиянени
ги срещаме- изпращаме с шампанско.
А трябва да сме разгневени,
че се затриваме като в османско...

И тъй вървим от Старата към Нова
и трупаме години зад гърба си.
И тръгнали по новата основа,
се плъзгаме отново по ръба си.

Единствено надеждата крепи ни,
че Новата за нас е по-добрата.
А тя сега със вИното напи ни
и в розово поднася ни съдбата.

Излиза, че се радваме накрая,
че бързаме за смъртния си одър.
И в тази наша пагубна омая,
къде е тука оптимизма бодър?